Момичета от добри семейства

Едно момиче върви през света със своя фотоапарат и със своята чувствителност и прави снимки – чернобели, словесни, емоционални, цветни, просветлени. При Дена всичко е едно – светът е един и цялостен, той не се дели на дом и чужбина, на родно и чуждо, това дете се чувства у дома си навсякъде, светът е неговият дом.

Първата й книга, съставена от разкази, фотографии и стихотворения, също налага категоричното усещане за единност и цялостност, което за едно двайсет и две годишно същество е доста необичайно. При Дена Попова има необичайна етична и емоционална зрялост, има център и спокойствие, върху които се разполагат нейните стихове и разкази.

Момичетата от добри семейства

Момичетата от добри семейства

закопчават раниците си с карфици

и правят лодчици от бирени кутии,

а в тях изсипват трохите от закуска

— хранилки за гълъбите в парка.

Смеят се срещу мъжа в метрото,

който не знае, че ципът му е отворен

и му отстъпват място, за да седне,

а те остават подпрени па пилона

между седалките.

Когато завали,

сп слагат торбички на главите,

за да не знаят вкъщи,

че са ходили по улици без навеси.

Момичетата от добри семейства

ходят

на представления с бездомни хора

- просяците, на които дават

стотинките си всяка сутрин.

И гледат номера със чайки,

дресирани да разципосват ципове,

а за награда им дават но една солена

Перла,

за да изкрякат за последно,

сякаш летят над корабче с туристи.

Момичетата от добри семейства

ще подарят часовниците си на някой?

моряк,

или готвач на суши,

които им обещае солена перла,

да я завържат на врата си -

за спомен,

И после,

ще се превърнат тихо

във хубави безделници,

които ще пускат тото-фишове

на ъгъла на малки френски улички

и ще се пръскат с кисели парфюми

преди да вземат децата от училище,

за да не им мирише на солена перла...