В книгата ще намерите всичко необходимо за отглеждането на буби. Тя е разделена на три основни части:

Черничарство;

Бубарство;

Икономика и организация на бубарството.

" Според летописите бубарството в България е практикувано още през XI век, но особено силно се развива в средата и края на XIX и първата половина на XX век, а през 80-те години на XX век страната е произвеждала 1500 тона сурови пашкули годишно и е заемала 8-мо място в света и първо в Европа.

Бубарството е един от малкото подотрасли на земеделието, който е в състояние да осигури, без значителни капиталовложения и за сравнително кратък период от време, доходи на фермерите, а преработката на пашкулите и суровата коприна - голям брой работни места. Благоприятният климат и съществуващите богати национални традиции са решаващи предпоставки за по-нататъшното развитие на бубарството. Производството на пашкули се нарежда на едно от първите места по приходи от декар обработваема земя, което го прави особено подходящо за дребните земеделски стопанства.

В България все още над 15 000 земеделски стопани са съхранили черничевите си дървета и материално-техническата база за отглеждане на буби, което ще позволи при създаване на благоприятни условия за развитие на бубарството, производството на пашкули да бъде увеличено многократно само в рамките на няколко години. Наличните черничеви дървета в страната са достатъчни, при положение че бъдат изрязани и евентуално подмладени, за производството на около 500 тона сурови пашкули годишно, което представлява един значителен потенциал за многократно увеличаване на производството и то - без влагане на съществени инвестиции.

По отношение на развитието на бубарството в момента България разполага с много добри перспективи. Страни от Европейския съюз, като Франция и Италия, чиято копринено-текстилна промишленост зависи изцяло от вноса на суровина от Китай, са силно заинтересувани от намирането на алтернативни призводители, които да доставят сравнително евтина и качествена сурова коприна. От всички европейски страни България разполага с най-големия и качествен потенциал за развитие на бубарството, което наред с близостта ни до развитите икономически страни на Западна Европа, явяващи се един значителен пазар за естествена коприна, създава добри предпоставки ва повишаване производството на коприна в бъдеще. Тъй като в повечето страни-членки на ЕС бубарството не е особено добре развито, българските фермери няма да влязат в конкуренция с производителите от Евросъюза, а дори напротив - България би могла да осигурява сурова коприна за текстилната промишленост на Италия и Франция, като алтернатива на вноса от Китай.

В момента ЕС провежда протекционистка политика за развитие на бубарството посредством Програмата за развитие на селските райони в България 2007-2013 г. Осигурени са субсидии както за създаване на нови черничеви насаждения, бубарници и пашкулосушилни, така и финансова помощ за всяка отгледана кутийка бубено семе. Целта е пасредством развитие на бубарството да се осигури допълнителен поминък на населението от по-слабо развитите райони на ЕС, като се намали безаботицата и миграцията, укрепи иконоиката и общностите в селските райони и подобрят условията на работа и живот.

С използването на някои съвременни методи за преработка на вторичните и отпадъчни продукти, получените приходи от основната дейност в бубарството ще се увеличат двойно и тройно..."