Ковчег с южно изложение

С ясното съзнание за абсурдността на заниманието си, героят се опитва да разкаже себе си и света край него, но докато пише своя дневник, животът, обстоятелствата го въвличат в ситуации, в които се чувства като чужденец. Опитите му да открие логика, смисъл, да пренареди вътрешното си пространство, водят до по-дълбоки (понякога драматични, понякога комични) конфликти с реалността, дори с най-близките му хора. Ако красотата ще спасява света, може би самотата ще спаси човека от същия този свят...

Този роман е четиво, към което могат да се прикачат много определения: примерно черен роман, роман-гротеска, че и просто кримка. Всички биха покрили известен периметър от съдържанието му и биха били еднакво неточни. Това е дневник, дневник колкото на героя, толкова и на неговия автор, който се мъчи да догони вечно изплъзващия се смисъл на нашите дни, да намери опора за човешкото сред хаоса и арогантните агресии. Той чете нашето днес и измъква от него онези екзистенциални аспекти, които винаги са били пред очите ни, но все не сме съумявали да забележим. Или по-точно — не сме имали куража да го направим. Тук този кураж го има. Добра лупа за тези, които искат да разчетат своето собствено днес, своя собствен Живот.

Из „Литературен вестник”