Морна памет. Опити

Вместо предговор

Когато човек е изживял по-голямата част от живота си, обикновено той вече си е дал сметка за всичко - минало, настояще и бъдеще. Надеждите, ако остават, не са свързани с личността му, а илюзиите са отдавна изживяни. Тогава в неговата "морна памет" възкръсват спомени, лица, слова. Поне с мен е така. Някои от тези преживявания, обременили паметта, биха могли да привлекат вниманието и на други хора. Не става дума за поучаване или за мъдруване, а за споделяне на спомени. Казвам това не за оправдание, а за да обясня най-напред на себе си защо изведнъж ме обхвана това желание - да разкажа.

Никой не може да натрапи другиму своите спомени и преживявания, но би могъл да предизвика интерес, ако те заслужават внимание. Може би надеждата за такова внимание ме води, когато започвам сега да пиша. Веднага искам да отбележа, че това, което предлагам, не са мемоари в собствения смисъл на думата. Това са само "опити". Ще разказвам неща, на които съм бил свидетел или съм ги научил в дългогодишната си работа в учреждения и институти, или при пътуванията си, неща неизвестни другиму, или макар и известни, видяни с друг поглед и преживяни по друг начин.

Дано не греша!