Антон Дончев е скулптор по дух, по разбиране изграждане на формата, по отношение на пространството и неговото материализиране като пластическа вселена. От най-малки детайл до цялото - всичко при него е подчинено на една вътрешна на структура, която определя посоката на движение на плановете, динамиката на композицията и организацията на светлината. Всъщност това е една скулптура, в която поетичното начало и като формати като стилистика, и преди всичко като духовност е водещо и определящо. Един скулптор, при който като че ли времето е трупало своите неуловими тайни, природата ги е съхранила за живот, а чистата и светла душа на автора ги материализира в една неповторима пластическа поетика.

Ако днес все още може да се каже за някой от големите артисти, че е избран от съдбата да съхрани и запази националното, да го пренесе през хаоса и безвремието във време, в което ще имаме повече от всякога нужда от памет, духовност и вяра, ако за някой може да кажем, че е погален от Бога- и заради тези, които не са го познали – няма да сбъркаме ако потърсим изкуството на Антон Дончев.

Светлин Русев

Колцина последователи на нашето традиционно изкуство на резбата възмогват, без горделивост, да вплетат в наследството собствената си същност, възгледите си за света ни, наченат незнайно кога и завихрен в незнайните посоки на битието?

Позицията в изкуството, която Антон Дончев изведе с всеотдайността на възрожденец още от края на 60-те години, днес го представя като реформатор в един от привидно най-консервативните жанрове в пластичните изкуства на изконното православие. И ако разровим корена на неговото монументално дело (монументално в буквален и в преносен смисъл), ще се окаже, че там дълбоко е заложено неделимото триединство на резбаря, състоящо се от дар божий, занаят и нрав.

Бисера Йосифова