Тя помни

Тя помни

от Свободка Костадинова

3,99 € 7,80 лв.

В наличност · доставка до 2–3 работни дни

  • Спиди, Еконт или Български пощи
  • Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
  • Връщане до 7 дни
Издателство
Николай Славчев
Народност
българска
Година
2010
Издание
първо издание
Корици
меки корици
Страници
124

За книгата

... Надолу, по течението на реката, звънкият глас на кречеталото заглъхва в разноцветното бълбукане на първите слънчеви лъчи...

Във воденицата се ражда дете – седемнадесетата кръщелница на баба Ванга. Със странното име, дадено от пророчицата, което трябва да я пази...

Бавно и неумолимо воденичните камъни смилат едрите житни класове на младостта, амбициите и успехите в ситния прах, разменян за късче оцеляване.

... Тихият ветрец полюшва нацъфтелите треви, които се вият около оградата на семейните ливади като руси къдрици на девойка, обсипани с нежните полски цветя на девствените лъки. Страшни гръмотевици и светкавици! Ведрото синьо е раздрано на малки разпилeни кръпки небе. Клоните и дърветата се огъват до земята, оплаквайки умиращата красота на лъките...

После идва национализацията. Нейните воденични камъни смилат всяко рационално зърно от мислите на хората на фин прах – барутен прах, скрит в най-тайните пукнатини на душите им. Хубавите семейни лъки, със своите чисти поли от зелена трева и цъфнали полски цветя, сега лежат неподвижни и бездиханни, одърпани с десетки мръсни петна от кални парчета земя, оградени в безпорядък с всичко, което завистта и злобата успяват да използват, за да очертаят индивидуалните дялове на равенството. По протежението на новото корито, в което сега реката се процежда през натъртените места на лъките, виси съдраната тревна тъкан, която едва прикрива оголените камъни, стърчащи от калта. Лъките са лакомо и насилнически опустошени и ограбени. Революцията побеждава: общото благосъстояние на победените е поделено общо като лични блага на победителите...

А тя поема по пътя, който я води към онова, което ѝ е отнето, но който неумолимо я отдалечава от това, което ѝ е останало – път, чиито кални коловози остават като белези от дълбоки рани.

Под рухналите стари зидове на воденицата, зад ръждясалите стари порти и сред бурените грее светлата памет за един почтен и достоен род – памет, която ще бъде съхранена и опазена от жестоката плесен на времето.

Благодарение на едно име – името, дадено от пророчицата...

От същия раздел

Може да ви хареса

Българска съвременна проза