През 2008 г. Българското общество за проучване на осемнадесети век организира международна интердисциплинарна конференция „Природа и общество”, посветена на Жан-Жак Русо (1712-1778) – една от най-големите фигури в Европейското просвещение. В работата на форума участваха учени от Албания, Белгия, България, Румъния, Франция, Швейцария. Това издание включва разширени варианти на изнесените експозета, като френските текстове са придружени с резюмета на български, а българските - с резюмета на френски език. С този труд се отваря нова страница в културната история и русоистиката в България.

СЪДЪРЖАНИЕ

Жан-Жак Русо в София

Jean-Jacques Rousseau à Sofia

Христо Тодоров (София) – Хобс и Русо за естественото състояние на човека

Christo Todorov (Sofia) – Hobbes et Rousseau pour l’état naturel de l’homme

Marcel Dorigny (Paris) – Rousseau et le débat sur l’esclavage colonial :

réflexions sur la radicalité d’une rupture

Марсел Дорини (Париж) – Русо и полемиката за колониалното робство: разсъждения за същността на един срив

Georges Assima (Genève) – La théorie de la volonté générale chez Jean-Jacques Rousseau à la lumière du système de démocratie semi-directe et leur modernité

Жорж Асима (Женева) – Теорията за общата воля у Жан-Жак Русо в светлината на полупряката система на демокрация и модерността

Hubert Guicharousse (Paris-Sofia) – Le Discours sur l’économie politique de Jean-Jacques Rousseau

Юбер Гишарус (Париж-София) – Речта на Русо за политическата икономия

Maya Timénova (Plovdiv) – Jean-Jacques Rousseau et le souci de la vertu dans « Les rêveries du promeneur solitaire »

Мая Тименова (Пловдив) – Жан-Жак Русо и безпокойството на добродетелта в „Мечтанията на самотника”

Рени Йотова (София) – Понятието за “майчин език” в “Есе за произхода на езиците” на Русо

Reny Yotova (Sofia) – La notion de «langue maternelle » dans l’ « Essai sur l’origine des langues » de Rousseau

Gérard Laudin (Paris) – Déformations, réfutations et révisions: aspects de la réception de la pensée politique de Rousseau dans le Saint-Empire au XVIIIe sièclе

Жерар Лоден (Париж) – Деформации, опровержения и ревизии: Аспекти в рецепцията на русоистката политическа мисъл в Свещената римска империя (ХVІІІ в.)

Надя Данова (София) – Отгласът от идеите на Русо – Мерсие в утопичната балканска книжнина

Nadia Danova (Sofia) – L’écho des idées de Rousseau – Mercier dans la littérature utopique balkanique

Николай Аретов (София) – Българските образи на Русо

Nikolay Aretov (Sofia) – Les images bulgares de Rousseau

Пламен Божинов (София) – Идеите на френското Просвещение и на Жан-Жак Русо във възгледите на Марко Балабанов за напредъка

Plamène Bozinov (Sofia) – Les idées des Lumières françaises et de Jean-Jacques Rousseau dans les conceptions de Marko Balabanov sur le progrès

Лидия Михова (Страсбург) – Русоистките идеи в „образователните” повествования на българския ХІХ век

Lidiya Mihova (Strasbourg) - Les idées rousseauistes dans les récits éducatifs du XIX siècle bulgare

Рая Заимова (София) – Русо – Крачунов или за един български прочит

Raïa Zaïmova (Sofia) – Rousseau – Kratchounov ou une lecture bulgare

Весела Димова (София) – Жан-Жак Русо и сръбската интелигенция (края на ХVІІІ в.- ХІХ в.)

Vessela Dimova (Sofia) – Jean-Jacques Rousseau et l’intelligentsia serbe (fin du XVIIIe – XIXe siècle)

Ileana Mihaila (Bucarest) – Jean-Jacques Rousseau en Roumanie du XVIIIe siècle à la première moitié du XXe siècle

Илеана Михаила (Букурещ) – Жан-Жак Русо в Румъния (ХVІІІ в.- първата половина на ХХ в.)

Тамара Стоилова (София) – Русо и Русия

Tamara Stoïlova (Sofia) – Rousseau et la Russie

Ангелина Вачева (София) – Спорът между Русо и г-жа д’Епине за женското възпитание и отзвукът му в мемоарите на Екатерина ІІ

Anguélina Vatchéva (Sofia) – Le débat entre Rousseau et Mme d’Epinay sur l’éducation des femmes et son écho dans les mémoires de Catherine II

Eriona Tartari (Tirana) – La réception de l’œuvre de J.-J. Rousseau en Albanie. Histoire du texte de l’ « Émile ou de l’éducation » en albanais

Ериона Тартари (Тирана) – Рецепция на творчеството на Русо в Албания. История на текста „Емил или за образованието”на албански

Michel Termolle (Mons) – « Émile », la pédagogie de la Nature, au XXIe s.

Мишел Термол (Монс) – “Емил” и педагогиката за природата през ХХІ век

Пламен Антов (София) – Русо – Троянският кон на Просвещението. Природа и принуда

Plamène Antov (Sofia) – Rousseau – le Cheval troyen des Lumières. Nature et répression

Българското Общество за проучване на осемнадесети век стои зад този и редица други смислени проекти у нас. Самият сборник е резултат от международна конференция, проведена тук през 2008. фигурата на Русо и неговите търсения предполагат интересни и неочаквани подходи, често на границата на отделните науки и това е най-интересното при подобни изследвания. Присъствието на Русо в България, Румъния, Сърбия, полемиките му за естественото състояние на човека, за колониалното робство, за Женското възпитание и още много тематични ядра присъстват в това издържано издание.

Из “Литературен вестник”