Слънце на битието

И Поетът е със нас по всичките човешки пътища на времето. Не изостава той от своята епоха, с вятъра се движи устремено. Поетът е сред нас и прави все едно и също:

посланията пренаписва с разбираеми слова. А отговора получава чрез сърдечно просветление. Не написаното, а самото нещо, взето в живината и в целостта си.

Не копията, а оригиналите ще трябва той да съхранява. Написаното от поета

е съобразено с протоколите.

Перс умира през 1975 г. в имението си в Южна Франция, на брега на Средизимно море, предоставено му от почитатели и меценати в САЩ, където емигрира през 1940 г., лишен от френско гражданство от правителството на маршал Петен; Гестапо конфискува ръкописите му. Томчето съдържа събраните поетични съчинения, оприличили драматичното време на неговия живот в грамада и стремеж към божественост – всичко трябва да започне отначало, всичко трябва да се изрече

отново... Сякаш последното е било и предизвикателството към преводача Андрей Манолов.

Из „Литературен вестник”