Неизвестни страници за българското масонство

Издирването и съхраняването на масонската история е едно от основните решения, приети от Международната масонска асоциация през 1934 г.1 Международният регламент вероятно преповтаря предишни подобни ангажименти на световно и национално ниво за засилване изучаването на зидарското минало. В Годишния доклад на Съюзния съвет на Великата ложа на България (ВЛБ) за 1933 г. Великият майстор Петър Мидилев поставя за изпълнение взетото по-рано решение да се съберат и изложат в преддверието на работилниците фотографиите на починалите видни свободни зидари и отчита, че през 1933 г. изпълнението му е започнато. От темите на градежите, които са ни известни, се вижда, че българските масони не се нуждаели от някаква особена подкана, а всеки от тях, който е имал склонност към изследователска работа, сам е търсил истината за миналото на свободното зидарство в българските земи, на Балканския полуостров, в Европа и света3. В продължение на много дълъг период проучването на историята на свободното зидарство в България е задача, изпълнявана главно от самите масони. Някои антимасонски автори, в подкрепа на своите тези, също се спират на минали факти или документират определени събития.