Полета на честта

„Дъждът е навсякъде: може да избликне от дърветата и от тревата, от сивия асфалт, в тон с небето, или от хорската тъга. Ендемична, пестелива откъм външни ефекти тъга, която понякога прелива в прекомерно консумиране на вино: чашите се трупат в несръчни опити за пробив на северо-запад, по посока на радостта. Дъждът е философският камък на върховното алхимично дело, извършвано пред очите ни. Дъждът е съдбоносен."

Когато издава първата си книга „Полета на честта", Жан Руо е на трийсет и осем години и работи като продавач на вестници. Романът получава най-престижната френска награда за художествена литература „Гонкур" (1990), достига милионен тираж и е преведен на двайсет и четири езика. Тази семейна хроника поставя началото на петтомен автобиографичен цикъл. Пропити с хумор и нежна ирония, нейните криволици неусетно ни отвеждат от ежедневието в малко градче край Атлантика през петдесетте години до един от най-трагичните моменти в голямата История -Първата Световна война.