Пазачът на сърцето

Франсоаз Саган (1935-2004), една от иконите на съвременната литература, прави невероятен бум с първата си творба, "Добър ден, тъга", която мигновено взривява книжния пазар. Причината е не само в качеството на романа, трепетен и четивен, лек и същевременно дълбок, но и в това, че авторката е едва осемнайсетгодишна - а преплетените любовни истории на нейните герои са описани с неприсъща за подобна възраст зрелост, трезвост и дори с нежен цинизъм. Франсоа Мориак нарича младата писателка "чаровно малко чудовище", романът е преведен на десетки езици и се превръща в мегаселър по цял свят. Дори в САЩ, където интересът традиционно се ограничава най-вече до англоезичната литература, само за две години са продадени милион и сто хиляди екземпляра.

Следват "Обичате ли Брамс?", "След месец, след година", “Дивните облаци", “Усмивка почти" и още множество романи и сборници с разкази, белязани от неизменен успех, в които Франсоаз Саган все така обаятелно пресъздава картината на безделно-сладкия и бляскав парижки живот, където любови изгряват и изтляват, а героите умеят да обичат, но умеят и да загърбват с усмивка изразходваните чувства.

„Пазачът на сърцето" се откроява сред творбите на Саган не само защото действието се развива в САЩ, но и заради почти криминалната си интрига. Дороти Симор е сценаристка в Холивуд, има два брака зад гърба си и е пред прага на трети. Светска личност, ухажвана от мъжете, тя води безоблачно съществуване, докато обстоятелствата не я сблъскват с много по-младия от нея Луис, когото приютява в дома си след автомобилна злополука. Красив, хладен и безразличен, Луис има една единствена слабост - платоничната страст към самата Дороти, заради която е готов на всичко, дори на убийство...

"Пазачът на сърцето" се откроява сред творбите на Саган не само защото действието се разбива в САЩ, но и заради почти криминалната си интрига. Главната героиня е сценаристка в Холивуд, която среща много по-млад от нея мъж, когото приютя6а в дома си и който така се влюбва в нея, че е готов на всичко, дори и на убийство.

Из “Литературен вестник”