Човек на дълга и честта: Дневник. Публицистика. Речи

В “Дневник. Публицистика. Речи” е събран корпусът от обществено-политически съчинения на акад. Михаил Арнаудов (1878–1978). Тук са обединени над седемдесет разножанрови текста: дневник, статии, есета, публични изявления, интервюта, некролози, надгробни слова, фрагменти, речи и беседи, написани в периода 1909–1944 г. и почти напълно непознати и недостъпни за съвременния читател.

В първия раздел на книгата е публикуван съвсем неизвестният доскоро политически „Дневник“ на М. Арнаудов. Най-обемният втори раздел, „Публицистика“, от своя страна се разпада на шест части: „Университет и свобода“, „История и политика“, „Литература, култура, политика“, „Партия и идеология“, „В защита на демокрацията и конституцията“ и „В реалната политика“. В третия раздел, „Речи“, са включени главно политическите речи на учения, напълно изтласкани от историческата и културната ни памет.

Изданието, пример за хуманитарна „археология“, е съпроводено с встъпителна студия „Политикът Михаил Арнаудов“ и пространен коментар. Книгата е втора част от поредицата „Човек на дълга и честта“ и е адресирана до историци, литератори, философи, политолози, както и до всички, за които българската история и култура е жива.

След като преди време издаде приносната книга "Досието на Михаил Арнаудов" (2007), сега Емил Димитров продължава археологизирането на едно от най-впечатляващите хуманитарни присъствия в българското общество през XX век. Този път е издирил, събрал, композирал и аналитично коментирал дневникови и политико-публицистични текстове на Михаил Арнаудов, разпръснати в архиви и периодични издания между 1909 и 1944 г. Динамичният образ на политика, националлиберала, гражданина Арнаудов сега се експонира върху знанието ни за учения, за да ни открие феномена на действащия мислител.

Из “Литературен вестник”