Фаустино

Недялко Славов е автор на сборници с поеми, разкази и фрагменти. Сред по-известните му творби са поетичните книги „Оптимистична поема" и „0-24 часа", сборникът „Филипополски разкази", пиесите „Аляска", „Последното бягство на Дон Жуан" и „Борса за трупове". Творбите му са превеждани на английски, немски, руски, гръцки.

Кога божествената искра превръща съществото в човек? Как малкото момче става мъж? Как отделният човек стига до най-старата мечта на човечеството - да полети? Гилгамеш, Одисеи, Ланселот, Фауст са герои на човешкото фантазия, които отговарят на тези въпроси, Фаустино е техният побратим от българския XX век. За неговото пътуване из абсурдния лунапарк на социализма, из словесните и телесни изкушения на сирените, из магическия свят на един вълшебен стар град, из залеза на Запада и светлината на Ориента разказва този роман. Разказва за находчиви, весели, влюбени, смешни, мъдри и какви ли още не хора, които превръщат микрокосмоса на Фаустино в жив и жизнен символ на човешкото съзряване. Разказва с лекота, със страхотно чувство за хумор, с усет за сетивата, разказва наистина вълшебно.

Младен Влашки

Недялко Славов е между малкото български писатели, които притежават стихията на разказването. Реката на неговите думи е мощна вода, устремена между върби и жълти луни; небето над нея е пълно със сенки на птици и споделени хора. На дъното но реката, погребана под мимолетните пясъци на времето, лежи античната статуя на Красотата. И когато вълните на реката минат през теб, когато течението на словото отмие песъчинките на пропилените мигове, ти виждаш лицето на онази Красота, която ти принадлежи...

...„Фаустино" - българската книга за Антихриста и Летящите хора...

Александър Секулов

Фаустино е невръстният, българският Фауст, който обаче с не по-малка страст и проникновение дири отговорите на световните въпроси в своя ограничен и парадоксален микрокосмос - в абсурдните лабиринти на социализма, но и сред магичния Пловдив, сплитащ старото и новото, модерното и ориенталското. Отговорите на този Фаустино създават една зона между детството и зрелостта, в която историите и прозренията, видяното и съобразеното отекват по нов и неподозиран начин.

Из “Литературен вестник”