Иконната перспектива

Ростислава Тодорова завършва специалност „Теология” в ШУ „Епископ Константин Преславски” в периода 1993-1998 г. През 1997-2002 г. завършва специалност „Изобразително изкуство” със специализация „Графика” в същия Университет. В периода 2003-2006 г. е редовен докторант по перспектива в катедра „Изобразително Изкуство” на ШУ. От 2006 г. е преподавател по перспектива е същата катедра. През 2008 г. получава докторска степен по изкуствознание и изобразителни изкуства. Занимава се с изследване на пространствените построения в изобразителното изкуство, както и с история и теория на православното изкуство. Творческата й дейност е в областта на рисунката, живописта и иконографията.

Отдавна е назрял моментът дългогодишните спорове по отношение на произхода и същността на „странните" перспективни построения в православната иконография да приключат, И понеже станалото традиционно през XX в. обяснение с „неграмотно стите" в иконографския рисунък не може повече да бъде приемано като адекватно, е необходимо да се намери задоволителен отговор на въпроса защо иконографския г канон съдържа в себе си [.нар. „обратна" перспектива.

На пръв поглед намирането на ясен отговор на този въпрос изглежда невъзможно, най-малкото заради липсата на запазени писмени свидетелства и ранни иконографски образци. Всъщност обаче, обяснение лесно може да бъде открито, защото както твърди X. Белтинг, проблемът за перспективата е проблем за образа, за неговото значение и трактовка в рамките на конвенцията на една или друга култура. Затова ясното разграничаване на формалните характеристики, функционалните особености и изобразителните методи на живописното изображение и икон-ният образ, ще ни помогнат да стигнем до същността на православния иконописен канон и да разберем защо съборният ум на св. Църква е създал собствен маниер за изобразяване на пространството и организиране на иконното поле.