“Погасло дневное светило...” Руската литературна емиграция в България 1919-1944

Включените в сборника текстове (поединично и в съвкупността си) предлагат картина (максимално близка до невъзможната обективност) на руското емигрантско присъствие в България през 20-те — 40-те години на XX век: представени са моменти от пребиваването на руската литературна емиграция в България и отношенията между емигранти, емигрантски организации и българското общество и власти; портретувани са отделни представители на емигрантската интелигенция; като самостоен изследователски обект са обхванати може би най-важните източници — емигрантските периодични издания. Осветляват се не само отделни аспекти от културата и духовния живот на руската емиграция, но и особеностите, различните измерения на диалога й с културата на приемащата страна. Основният сюжет на това колективно изследване може да бъде определен и така: възможността — или невъзможността — за руско-българско междукултурно общуване (диалог). С това трудът се включва и в размисъла за характера на българската култура, за потенциите й да усвоява чужди норми и образци, без да губи себе си.