За любовта и смъртта

"В любовта има нещо загадъчно, нещо, което не можем да видим съвсем добре и не сме в състояние да обясним ясно и пълно.

Колкото повече бърборим за любовта, толкова по-малко говорим за смъртта. Тя ни затваря устата."

Патрик Зюскинд

"За любовта и смъртта" е сборник от есета, написани от Патрик Зюскинд, които разглеждат връзката между двете основни природни стихии в човешкото битие. Зюскинд създава една хипнотизираща проза, която провокира мисълта на читателя чрез интригуваща смесица от образи, разкриващи тъмната еротична връзка между смъртта и любовта. Авторът описва различните видове любов и доразвива темата като дава примери с лични случки, митове и откъси от биографиите на известни личности. Уникалните и запомнящи са историите му: свидетелския му разказ за двойка, която прави орален секс по време на задръстване; флиртуващи мъж и жена, които пренебрегват присъстващите; увлечението на Томас Ман по млада сервитьорка. Всеки един от тези примери служи, за да илюстрира животинската любов, самозаблудата, идеалната "платоническа любов". Зюскинд сравнява връзката между любовта и смъртта и неразривността между секса и танатоса. За разлика от любовта, за която обществото не може да спре да говори, съвременната култура е по-резервирана към темата за смъртта. Единственото изключение е "еротичният копнеж към смъртта". Зюскинд се опитва да обясни защо двете теми са толкова преплетени и неизчерпаеми и се опира на Гьоте, Клайст, Платон и Сократ. Финалът на есетата е посветен на сравнението между две митологични фигури на любовта – историите за Орфей и Исус. Зюскинд определя любовта на Христос като нечовечшка и възхвалява Орфей заради неговата смелост и самоотверженост. Немският писател констатира, че историята за Орфей е много по-докосваща читателя, заради провала му като човешко същество. Критиците определят тона на есетата като лек и пленителен, тъй като "За любовта и смъртта" почти напомня на музикално произведение в сравнение с бестселъра на Зюскинд "Парфюма".

ПАТРИК ЗЮСКИНД е роден през 1949 г. в Германия. Получава музикално образование, следва история в Мюнхенския университет и в Екс-ан-Прованс. Работи в патентния отдел на "Сименс", като пианист в танцбар, треньор по тенис на маса. Литературният му дебют е едноактният монолог "Контрабасът", следват "Парфюмът", "Гълъбът" и др. Удостоен е с редица литературни награди, а "Парфюмът" е определен за един от най-известните романи, писани на немски език, и една от най-четените книги в света.

Зюскинд не дава интервюта, не публикува свои снимки, отказва отредените му литературни награди, не се появява на премиерите на филмите и книгите си. В родината му го наричат "писателят фантом", "тайнственият г-н З", "задкулисният гений". Той лишава читателите от възможността да наблюдават неговото стареене, но пък надхитрява времето, изплъзва му се и се подготвя за ролята си на наблюдател - любимата за писателите.

Този текст представлява разширено, фрагментаризирано есе, което дири бродове между двете тайнства в човешкото битие -любовта и смъртта - и изгражда смислови сводове помежду тях, служейки си с примери от ежедневието - но и от високите пластове на културата, религията, митологията - за да стигне до понякога твърде неочаквани паралели - както например в сравнението между притчата за възкресението на Лазар и слизането на Орфей в ада: този основен мит, сплитащ неразчленено двете теми в това есе, които са в някакъв смисъл основни и в световната култура.

Из “Литературен вестник”