Диалогът през призмата на исляма

Последното десетилетие на ХХ век, белязано от войните при разпадането на бивша Югославия, както и началото на ХХІ век, разтърсено от терористични актове в различни краища на света, поставиха с нова сила въпроса за необходимостта от диалог между цивилизациите, между представителите на най-разпространените световни изповедания. Мирогледно различният подход към тази фундаментално важна за човечеството тема, очерта взаимно изключващи се позиции: От Хънтингтън и неговата предвзета теория за “сблъсък на цивилизациите” до хуманния и пацифистки подход на интелектуалци, учени и духовни лидери, които работят за разпространяване на възгледа за възможен диалог между привържениците на християнството, исляма, юдаизма, будизма, разбира се, и с непринадлежащите към определена конфесия прогресисти, просвещенци като Жан Жак Русо и Волтер, хуманитаристи и технократи.

Вярно ли е твърдението, че знаменията за война в Корана отменят знаменията за мир? Знаменията в Свещения Коран, свързани с войната и мира, се прилагат в различни сфери. Това става ясно от причините за низпославането им. Доказателство за това е и фактът, че докато на единия фронт Пратеника на Аллах воювал със съдружаващите, на другия подписал споразумение с други съдружаващи. Това показва неоснователността на твърденията, че знаменията за война в Корана отменят знаменията за мир.

Трябва да признаем и още нещо, не се прави разграничение между знаменията за мир и война. Дори и в мезхебите (правни школи в исляма), между които от теоретична гледна точка понякога има противоположни мнения, различията, свързани с военно положение, са несъществени. Например при Ханефитите, отричането на Всевишния не е причина за война, докато имам Шафи е на противоположното мнение. Но по време на война приликите в мезхебите са много. Обяснението на този въпрос е, че правилата, обуславящи отношенията с другите, се разбират и тълкуват по еднакъв начин.