Сърцето на исляма
В момента не е в наличност
- Спиди, Еконт или Български пощи
- Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
- Връщане до 7 дни
- Автор
- Сайид Хусайн Наср
- Издателство
- Фондация Маулана Джалалуддин Руми
- Преводач
- Борис Стоянов
- Народност
- английска
- Година
- 2010
- Издание
- първо издание
- Корици
- меки корици
- Страници
- 286
- ISBN
- 9789544830700
За книгата
Сайид Хусайн Наср е сред най-значимите съвременни изследователи на исляма. Роден е в Техеран през 1933 г. Завършва образованието си в Масачузетския технологичен институт и в Харвард. В периода 1958-1979 г. преподава в Техеранския университет. През 1973 г. основава Иранската академия по философия и е първият й директор, ректор е на университета „Ариамехр". От 1984 г. е професор по ислямски науки в университета, Джордж Вашингтон". Президент е на Фондация за традиционни изследвания. Автор е на много книги, студии и статии по ислямска философия и езотеризъм. Почетен член е на престижни университети и академии.
Сърцето на исляма е също така ислямът на сърцето — онази духовна ценност или ихсан, която ни дава способността „да виждаме Бога навсякъде" и да бъдем Негови „очи, уши и ръце" в този свят. Сърцето на религията е религията на сърцето, където се извисяват до своята трансцендентна същност всички външни форми, сърцето, което според Пророка е „Тронът на Всемилостивия". Тъкмо в тази религия на сърцето може да се намери вечната мъдрост или зорМа, която сияе като драгоценен камък в центъра на всяко Божие послание. В този период на тъмнина и объркване единствено тази мъдрост може да ни озари със светлината на хармонията, основаваща се на изначалното познание, на топло съчувствие и любов към другия. Като последната голяма историческа религия в настоящия цикъл на човешкото съществувание ислямът е съумял да съхрани до ден днешен, въпреки целия външен смут и дори поквара на нашето време, това послание на вечната зоркга в своето сърце. Да се разбере ислямът в неговата цялост, ще рече да се разбере това универсално, изхождащо от сърцето послание, и начина, по който външните елементи на традицията се съотнасят към този скрит център.