Тази змия

Всяка книга на Екатерина Йосифова е просветление, своеобразно разсъмване на сетивата както за ценителите на изящната словесност, така и за случайно заблудилите се бродници в поетическия лес. Поради особеното свойство на нейните "краткописи" – да сгъстяват протичащото до една дума, те привидно оставят в прогледналите ни очи само по един знак, но той остава в съзнанието ни като дълъг и вълнуващ разказ за осъзнато преживяно.

И тази книга на Екатерина Йосифова е събитие: със спокойствието, с което се оставя на хаоса, за да го превърне в хармония, светлина и упование; с иронията на равносметките и присмехът над всеобщите ни суети, с онези неизменна вътрешна увереност в смисъла да се живее поетично – гъвкава като тревичка и яка като конопено въже. Никакво усилие, никаква стратегия, никаква воля за ред – той сам ще се случи, ако трябва да се случва, ни напомня поетичният анархизъм; стиховете са подредени по азбучен ред на заглавията, а цикълът „Когато бях безсмъртна” ни напомня освен всичко друго, че миналото предстои.

Из „Литературен вестник”