Поезия

UNA URBE áspera sella mi boca.

Yo viajo a los espacios transparentes.

Conmigo está tu chai de lana, el viejo fonógrafo que cuidabas tanto,

tus zarcillos con que ibas al mercado, tu pulsera de oro, la vajilla humilde.

El perro que nos despertaba pasa su hocico por mi lecho.

No es magia, sencillamente nada he olvidado a no ser que existo sin ti.

ГОРЧИВ ГРАД запечатва моята уста.

Пътувам към прозрачните предели.

С мен е твоят вълнен шал, старият фонограф, който толкова пазеше,

обеците, с които ходеше на пазар, златната гривна, скромната посуда.

Кучето, което ни събуждаше, прекарва нос по моето легло.

Не магия е. аз просто не забравих нищо, ако и без теб да съществувам.