Неголемият, но засягащ редица важни проблеми исторически очерк на д.и.н. Вахагън Геворкович Кърбекян „Участието на арменците в руско-турската война 1877-1878 г." представлява несъмнен интерес, още повече че много от повдигнатите в него въпроси дълги години оставаха неосветени. В редица исторически и военноисторически трудове, посветени на Руско-турската война от 1877-1878 г. по правило главното внимание (и за това имаше основание) се отделяше на събитията, случили се на Балканите.

По-малко внимание се обръщаше на това, как са протекли бойните действия в Кавказ. В. Г. Кърбекян, връщайки се към времето на Руско-турската война, уточнява както общата картина на противоборството на войските на Русия и Турция на Кавказкия военен театър, така и на редица важни детайли, засягащи обсадата и щурма на Каре и другите сражения. В сравнение с авторите, които са писали през годините на съветската власт, В. Г. Кърбекян по-пълно и ясно разкрива действията на командването на руските войски, дава характеристика на много генерали и офицери от руската армия, на участниците в боевете с турците в Закавказието. Част от представените от автора материали се представят в историческата наука за първи път.

М. Т. Лорис-Меликов е известен на нашите съвременници преди всичко като администратор и държавен деец, отначало като астрахански, по-късно като харковски генерал-губернатор и накрая като министър на вътрешните работи и главен началник на Върховната разпоредителна комисия, фактически натоварен с диктаторски пълномощия. По времето на „диктаторството" му и борбата с революционното движение, наред с опитите да привлече на страната на властта либералната част от обществото, често се прикрива предшестващият период от неговия живот, свързан най-вече с военноадминистративната служба, и участието му в бойните действия на Кавказкия фронт. В. Г. Кърбекян подробно осветява ролята на М. Т. Лорис-Меликов в Руско-турската война от 1877-1878 г., неговото участие в щурма на Каре и в други сражения.

В. Г. Кърбекян напомня за това, че по народност М. Т. Лорис-Меликов, както и мнозина от известните генерали и офицери е бил арменец. Наличието в редовете на руския офицерски корпус на значителен брой арменци не е било случайно. В сложната за Армения политическа ситуация, когато арменският народ периодично се е оказвал пред заплахата от физическо унищожение, Русия и руската армия са се изправили в негова защита. В тази ситуация в редиците на руското офицерство са встъпили немалко арменци. С течение на времето някои от тях са се порусначили, други са продължили да смятат себе си за арменци, но заедно с това всичките те са се възприемали като неразделна част от руското офицерство. За това е способствал фактът, че руснаците и арменците, както и грузинците, гърците и молдовците, изповядвали православието, което сближавало техния бит и културен живот. В историческа ретроспекция интерес представлява родословието на техните семейства, съдбите на които са тясно преплетени с историята както на Русия, така и на Армения.

Историческият очерк на В. Г. Кърбекян ни дава повод да възобновим изследванията както за руско-арменските и руско-грузинските връзки, така за съдбата на народите, чиито представители са се оказали в границите на Русия и са се изправили пред сложния избор - или да се слеят с руското образовано общество дотолкова, доколкото да придадат на своите фамилии руско звучене, или да запазят своята привързаност към националната култура и преди всичко към родния език. Заслужава внимание и засегнатият от В. Г. Кърбекян въпрос: в каква степен на културната традиция на арменския народ, на възможността за нейното запазване и развитие е влияело, от една страна, присъединяването към Русия и от друга - пребиваването в границите на Турция.

А. Н. Цемутали