Слова за Иисусовата молитва

Преди да започнем четенето на този забележителен сборник със слова и писма, за читателя вероятно няма да бъде безинтересно да узнае нещо и за техния автор. Но, говорейки за отец Ефрем, не можем да не кажем и за неговия Старец, когото той така често споменава в своите слова - Иосиф Исихаст, или Пещерник, както още го наричат. Това е едно от великите имена в съвременната история на Атон. Може да се каже, че както без преподобния Симеон Благоговейни не би го имало преподобния Симеон Нови Богослов, а без него на свой ред и преподобния Никита Стифат, така и без стареца Иосиф навярно не би го имало и сегашния отец Ефрем. Тук ние виждаме онази “златна нишка” на живото светоотеческо предание, за която толкова много говори преподобният Симеон Нови Богослов. “Живата вода” на Духа, която в личния подвиг придобил старецът Иосиф, отец Ефрем като “съвършен послушник” (виж неговите “Три слова за послушанието”) приел “даром”. Както става ясно от следващите слова, “даром” съвсем не означава пълно бездействие от страна на послушника. По-скоро обратното.

Старецът Иосиф Исихаст (1898 - 15.08.1959) дошъл на Атон двадесет и тригодишен, изпълнен с юношески максимализъм и аскетическо усърдие, но там не намерил това, което душата му пламенно търсела. А тя търсела онази пустиня и онези подвизи, за които разказвали книгите на древните египетски отци. Започнали години на търсене на духоносен старец, на уединено място за съсредоточена молитва и извънмерни аскетически трудове, които изглеждат просто невероятни за нашия род. (В продължение на много години Старецът вкусвал храна веднъж на ден три часа преди залеза на слънцето, и при това цялата му трапеза се състояла от 75 грама сухари.)