Пролетни игри в есенните градини

Еротичен роман - първото, което ще би дойде наум.

Чувство на неудобство ще ви съпровожда в процеса на четене на това произведение. Да, има много страсти, от най-различно естество: от самоубийство на любовници до пияно съвкупление в нощен парк. Но нищо ново няма да откриете за себе си. Точно обратното: ще научите много неща, за които бихте предпочели да забравите. Да замаскирате зад красиви думи, лирика, закъсняло споменаване на духовна близост... Цялата книга на Юрий Винничук е чиста истина. Не в смисъл, че всичко описано в действителност се е случило с абтора-герой, а в смисъл, че е можело да се случи. С всеки.

Пролетни игри в есенните градини е роман за самотния мъж. Макар че на пръв поглед самотността трудно се забелязва: калейдоскоп от събития, приключения и различни любовници оцветява живота му и може дори да предизвика завист у някого... Но, примамвайки читателя с поредицата пиперливи „декамеронически" историйки от първо лице, Юрий Винничук го въвлича в по-дълбоки и болезнени теми. Там, където зад Ерос се крие Танатос, зад безкрайните наслади - жажда за самоунищожение. Романът е дотолкова мъжки, доколкото това може да заинтересува жените. Един вид надникване как работи главата (а също и някои други органи) на противоположния пол. Процесът, честно казано, невинаги е приятен. На всяка порядъчна госпожица с поне малък любовен опит, която още не се е сбогувала с романтичните илюзии, поне веднъж ще й се прииска да замери автора с нещо тежко или поне да избърши някой вуду-ритуал над книгата му...