Пролетта на Мо

Ранните писма на Яна Язова до Александър Балабанов

Името на Яна Язова кодира в себе си много страх и сила, любов и обида, престъпление и ненаказание. То остава за дълги години обречено на мълчание, натоварено с табута и мръсно в чисто политически контекст. За неудобните писатели е удобно да се мълчи. Но дори и в бездната на тишината сякаш говори сянката на Мо, която провокира общественото битуване не само в 30-те години на XX век, но и днес. Малцина са хората, проявили интерес към работата, живота и съдбата на загадъчната жена. За жалост, нейната популярност е скандално обвързана с многото въпроси около смъртта й през 1974 г., както и с неизвестното местонахождение на голяма част от ръкописите й. Не за това обаче става дума в настоящите страници.

Книгата „Пролетта на Мо” представя ранната кореспонденция на Яна Язова до Александър Балабанов. Епистоларните откровения между младата поетеса и именития професор са много над битово-комуникативното говорене, това е своеобразно съжителстване, чийто дом-плик затваря вратата пред общността. Само там двамата се чувстват заедно, сами; само там те могат да свалят маските на другостта. И да бъдат щастливи.

За голямата любов на професора и красивата поетеса и романистка широката общественост знае най-малкото от кореспонденцията им, събрана в том от Петър Величков. Сега към това се прибавя това томче с още 23 писма на Яна Язова, разчетени от докторантката в Пловдивския университет Шинка Дичева-Христозова. Томчето е снабдено с най-прочувствения анализ на проф. Инна Пелева досега.

Из „Литературен вестник“