Критически странници

Същинската литературна критика е лукс, който в „тази страна" трудно се прихваща. Среща се много рядко и се прави с осъзнатия риск на отделни самотни бегачи по маратонското трасе на литературата. Гласовете на тия хора обаче са обречени на слаба или никаква чуваемост.

Впрочем, каква критика, каква естетика очаквате в общество на закъсали, отчаяни и обезверени люде — нали в мнозинството си ние сме точно това. Докато българинът не повдигне глава от торбата с хляба, докато не престане да следи раболепно всеки жест на „боса" — работодател, докато е в подаянието и благотворителните акции на този и онзи — тоест, докато не е усетил силата си — ами да, дотогава ще го държат на Дъното на социалния котел. И ще му изпускат парата с естетиката на „щурия" купон и на културата-дъвка (тъй било по света). Ще го будалкат с голата женска плът и „секса" по вестниците и хай-списанията, ще му внушават „мечти", чиято стойност е като на вафлата „Мура" и бирата „Ариана". На такъв депремиран поданик (заблуждават го че е гражданин) за какво му е да разграничава писателя от графомана, духовно извисената творба от пошличкото четиво, самобитно българското от подражанието на чужди образци?

...Хубаво е, че ония, посветените, малцината, не мислят така. В това, все пак, има някаква надежда.

Авторът