Врата за ада

Една трагична история е крайъгълният камък в основите на романа „Врата за ада”. Сюжетът се разполага във времето след разпада на тоталитарната система у нас. За част от героите сблъсъкът минало–настояще дори не е избор, а по-скоро лутане из политическите дебри в търсене на житейски и морални устои.

Главният герой, дипломат от кариерата, току-що завърнал се след дълго отсъствие от страната, е на път да се изгуби в безвремието – травмиран от бързо изменящата се действителност, той предприема собствено разследване на една предизвестена смърт – смъртта на баща му, генерал от контраразузнаването.

Смъртта е неотстъпно по петите ни, за да се появи невинаги на подходящото място, но винаги когато трябва. Поне това не бива да забравяме. Но го правим. Просто забравяме, че тя е факт от нашия живот и тъкмо поради това няма защо да се страхуваме. Но се страхуваме. О, страх ни е да признаем своята незначителност. Безсилието си. И не допускаме, че може да има продължение – не като живот „след“, а живот „въпреки“ смъртта.