Завръщането на белия бик

В „Завръщането на белия бик” Цвета Софрониева излиза от всички сякаш запазени завинаги пространства с неоспорим усет към темите за мита и присъствието ни в него; предлага своя картография на мита и своя личен избор – дали ще полети или нарцистично в ручея ще се огледа. Композицията на книгата следва топосите на този избор, а поетичният є език – плътен и едновременно ефирен, нежен и чепат (без да е нито притеснен, нито заслепен от друго-говорите), подкрепя проекта за глобализацията на знанието, към който ни приканва да се присъединим.

ЗАВРЪЩАНЕТО НА БЕЛИЯ БИК

В морето край Итака, сред хладината на вълните,

където прозрачната вода предава всяка тайна,

нагънатите като банични кори препечени скали

са вертикална библиотека с епоси,

изяждам ги с очи.

Ето го, бял, подивял,

Рогатият е устремен отново.

Изящната напуска мита,

за да избяга от него.

Той препуска, надскача върховете,

отвлича я както някога,

с увереността на бог.

Отдала му се тогава,

тя сега предпочита друг.

Зелени са на Аполон очите.

Бикът препуска

и стигнал до морето,

пие, раздира дъното.

Платната на кораба ни плющят,

в канала между Лефкас и Меганизи

има малко вятър, денят е горещ и сух.

Плуваме към оня остров, жадуван

толкова години от Одисей

и още толкова след него,

и още толкова от мен.

Капитанът иска да идем другаде -

боговете не са с нас, казва,

не е попътен вятърът, стига с твоята Итака.

Аз се взирам в маранята

и не спирам да жадувам

ония брегове.

Йонийското море ме разпозна

и пропътувах вече всичките пътувания

на Одисей,

а и не съм навличала гнева на Посейдон -

с какво ли бих могла? -

и никой не ме чака на Итака,

време е да ида там.

Капитанът пие бира “Mythos”,

отваря картите,

бръчките му се показват изпод загара,

откупвам се с обещание за стих и той склонява.

И щом решението е взето, вятърът се обръща.

Подгонва лодката, все по-диво,

ние, запънали крака, надвесени,

едвам удържаме кормилото...

Стигаме, а там три дни по три пъти опитваме

да пуснем котва при маслинените дънери.

В три залива Итака ни се усмихва приветливо

и ни отблъсква,

котвата се плъзга сред водорасли и не се захваща.

Поне да поплуваме.

Капитанът ще викне:

“Скачай първа

да целунеш свещените води.”

И шегата му ще доведе до нови яростни три дена,

в трите залива

и три пъти по три.