Нови форми на живописта и произтичащите от тях недоразумения

Недоразуменията между творците, въвеждащи нови форми в изкуството, и публиката, дори тя да е от „познавачи на изкуството" са съвсем естествено явление. То съществува открай време и изчезна, след като едната от страните, предимно втората, се съгласи без Помощта на каквито и да е допълнителни аргументи. Обаче в днешно време, особено у нас и по-специално в сферата на живописта, Недоразумението е по-дълбоко, отколкото изглежда, и се дължи на това, че публиката и дори „познавачите" не разбират не само новите, но и старите форми на изобразителното изкуство, не разбират Неговата същност.

Целта на настоящия труд е създаване на такава понятийна система, която би направила възможно взаимното разбиране между артистите и критиците, от една страна, и критиците и публиката, от друга, от което очевидно могат да спечелят и артистите, И публиката. Няма област, в която объркването на понятията да е пo-зловредно от критиката на изобразителното изкуство. Липсата на определение за същността изобщо на изкуството, наред с относителността на всички понятия и липсата на обективни критерии, Водят до мъчителния хаос, характерен за всички разговори за изкуството и за всичко, което се пише за него.

За да очертаем поне приблизително една такава система, ще трябва да приемем догматично няколко основни философски Предпоставки, които ще развием и обосновем поради липсата на място по-късно. Макар началото да изглежда противоречащо на целта, надяваме се, че в изложението нещата ще бъдат подобаващо изяснени.