Хора от телевизора

Аз май винаги ще си мисля, подобно на един филмов и литературен герой (не на нашето време), че ако имах три живота, първия щях да изживея както искам, втория да подаря, а третия - да прекарам в телевизията. Въпреки че, както спомена Милчо Левиев в едно интервю (от телевизора) -напоследък културата в България била ъндърграунд.

Всички телевизионни портрети, които съм правила, удивително приличат на обектите си. Това не е нито оксиморон, нито надуто авторско самочувствие. Когато работиш и си поставяш някаква предварителна цел, тя рядко се осъществява. Портретът следва своята логика, като живо същество, като някакъв барбарон приема формата на обекта и колкото и да го насилваш, за да го вкараш в калъпа на собствените си представи, толкова повече той се съпротивлява и прави каквото си иска...