Книгата има за цел на базата на богат емпиричен материал от официалната статистика да представи реална картина на статуса на жените на пазара на труда в България, идентифицирайки същевременно социално-демографските последици от този статус.

Един от главните изводи на изследването е, че и през второто десетилетие от прехода към пазарна икономика жените са поставени в по-сложни социално-икономически условия, засягащи и тяхната заетост. Въпреки че високият дял на участие на жените на пазара на труда се запазва, настъпват съществени промени в джендър разпределението на платения труд: днес мъжете са с по-висок общ относителен дял на заетост и доминират в частния сектор като предприемачи и самонаети; жените преобладават в по-ниско платения, но за сметка на това по-сигурен труд в държавния сектор, в по-ниските равнища на частния сектор и в неплатения семеен сектор.

Посочените аспекти на по-неблагоприятен статус на пазара на труда, определящ по-ниския социално-икономически статус на жените и свързаните с него по-ниски доходи, имат своите непосредствени социално-демографски последици: неравен шанс за тяхното личностно и кариерно развитие, финансова и социална несигурност, асиметрия в разпределението на домашния труд и грижите за децата. Икономическата зависимост на жените се разглежда като ключово звено във веригата, възпроизвеждани! джендърното неравенство. Друг важен аспект, намерил емпирично и теоретично представяне в книгата, е този за икономическата зависимост на жената като един от постоянните рискови фактори за проява на някаква форма на насилие към нея от страна на съпруга/интимния партньор. Даже при липса на пряко потискане, насилие или ограничаване на правата финансово-материалната зависимост поражда психологически дискомфорт, ниска самооценка, сериозно дестабилизиране на здравето, криещо заплаха за семейното благополучие. Тези аспекти на социално-демографските последици от статуса на жените на трудовия пазар са изследвани в по-малка степен у нас за разлика от въздействието на този статус върху брачното и репродуктивното поведение на жените. Подобни анализи са крайно необходими днес, когато проблемът за съвместяването па професионалния труд и майчинството става все по-актуален и се търсят нови ефективни механизми за преодоляване на конфликта между тях.

Монографията е адресирана както към академичните среди - специалистите в областта на икономиката, демографията и социологията, така и към по-широк кръг от читатели. Тя би могла да предизвика интерес сред представители на неправителствените организации, а също и на компетентните държавни институции, работещи в областта на равнопоставеността на мъжете и жените в заетостта и в други сфери на социалния живот.