Мъже

Тази стихосбирка не иска да провокира. Иска да е точна и обективна. Един поглед, лишен от илюзии, търси форма в нея по отношение на тема, която по-скоро обезпокоява унгарската публика. Говори открито за мъжката любов, която - както е обичайно за любовта - едновременно е небесна и земна.

Силард Борбей

Едно от най-значимите поетически постижения от последните години. Един поетичен език, влюбен в собствената си гола чувственост, прост до мозъка на костите си, но все пак постигащ дълбочина.

Золтан Чехи

Тирезий

“От време на време от сън

се стряскам и не зная какво съм,

стар или млад, мъж или жена.

Трябва да пипна себе си:

потното ми тяло в мокрото легло

е единственото доказателство.”

Тирезий е седнал срещу мене,

кучето си е разхождал в Табан

и си почивахме на пейката.

“Дали е тъмно или светло,

отдавна е все едно. Спря

вътрешният ми часовник.

Отдавна вече живея не в настоящето,

а само в предсказания и митове;

дори се губя и на улицата.”

Пали цигара и по ухото

чеше кучето. “Андраш,

да можех само да ти разкажа…

Защото насън съм все жена,

дива и желана, недостижима,

по която мъжете се заглеждат.

Насън играя със собствените си

гърди, кожата ми мека е и фина.

Насън вибрират светлинките.”

Почесва глезена си с белия си бастун,

от ръцете и лицето му се лющи кожата,

Кучето намира таралеж.

“Вече е само няколкоминутен спомен

най-красивия миг от живота ми:

когато още ме желаеха мъжете.”

Въздиша, плювва, вглежда се в мен.

“Ако харесваш, че си мъж,

внимавай, може жена да станеш,

толкова е тънка границата между тях.

Не я узнах, защото забременея ли,

щях да можех да съм жена и майка.”