Кръстоносните походи и средновековна България

„Едва-що папа Урбан завършил своето красноречиво послание и Божията благодат възпламенила в безчисленото множество на присъстващите невероятен стремеж към пътуване в чужди страни. Той ги убедил да продадат имуществото си и да изоставят в името на Христа имотите си. Богати и бедни, мъже и жени, монаси и старци, граждани и селяни били въодушевени от необикновеното желание да отидат в Йерусалим или поне да помогнат на онези, които биха се отправили натам...

От съприкосновението с Духа Божий крадците, пиратите и останалите злодеи се възвисили от недрата на неправдата, отказвали се от престъпленията и, като се помирявали с Бога, се отправяли към чужди земи. Със своята мъдрост папата подбуждал към война с Господните врагове всички, които можели да носят оръжие, раздавал с Божието съизволение опрощаване на греховете на покаялите се от момента, в които те приемат кръста, благодушно ги освобождавал от всички телесни лишения, изисквани от постите... Като добър и изкусен лекар, папата си давал сметка, че отправящите се в похода по пътя често ще страдат от дълги ежедневни преходи и ще бъдат постоянно подлагани на различни приключения, приятни и неприятни, и така достойните Христови слуги ще се очистят от цялата мерзост на греха."

Из „Църковна история" от Ордерик Виталис (1142)