Политанатомия на модерния човек

ПОЛИТАНАТОМИЯ НА МОДЕРНИЯ ЧОВЕК очертава и апробира възможностите на няколко различни, но взаимнодопълващи се подстъпа към проблема за модерното тяло. В ПЪРВА и ВТОРА ГЛАВА изследването разчита предимно на методологическите образци на Фуко и Маркс, а ТРЕТА ГЛАВА залага основно на феноменологически техники на анализ, то ЧЕТВЪРТА ГЛАВА е синтез на социологическите методи на Бурдийо и Шютц.

Затова и фокусирането върху дрехата (habit) като специфична граница между частно и публично, която - и тогава, когато тялото напусне частното пространство - продължава да бъде граница между частното и публичното тяло, открива нова възможност за проблематизиране на опозицията хабитус-хабитат (в смисъла на Бурдийо) като ключова в изследването на телесността. Така в книгата облеклото се разглежда като уникален артефакт, в който е овещнена симбиозата между тялото на индивида, мястото, което то заема (във физически и в социален смисъл), и уместността (съответно неуместността) на неговото поведение.