За философията

Чрез много факти от миналото можем да говорим за философията, по много начини можем да изучаваме философия и по много пътища можем да се опитваме сами да философстваме Сред казаното за философията има голямо множество интересни и дори екстравагантни концепции. При съставянето на тази книга сме изхождали от следната идея: Философията е най-пестеливият и ефективен път, по който човек може да достигне до достатъчно удовлетворителна обозримост на света. В древността такова едно постижение е било наричано мъдрост. Днес го наричаме философия, любов към мъдростта.

Светът е необятен, човешкото любопитство - безгранично, но човешкият живот е трагично кратък. Тъкмо поради това философията е ценен интелектуален и екзистенциален опит, чрез който човек може да достигне до собствен поглед върху света в рамките на своя собствен уникален живот, т. е. без лениво да следва авторитарни авторитети или да прави произволни хрумвания.

За изкуството

Известна е мисълта на Бенджамин Франклин, че човекът се отличава от животните по това, че създава инструменти. Инструментът е „нещо-за-нещо-друго" или „битие-за-друго-битие". Но има сфери от човешкото съществуване, в които се срещат неща, които са „самоценни", т. е. ценни без оглед на каквото и да е друго нещо. Една от тези самоценности е изкуството. В този смисъл можем да тълкуваме мисълта на Ницше, че „битието и светът имат во веки оправдание единствено като естетически феномен." За да разберем тази художествена самоценност, ние трябва да имаме поглед върху изкуството изобщо и върху отделните изкуства. Но от каква позиция можем да погледнем по един обхватен и същевременно достатъчно близък поглед към изкуството?

Философия на изкуството

От изложеното до тук става ясно, че такава задача стои именно и само пред философията, философията трябва да ни очертае сферата на изкуството, да акцентира върху основните понятия и да подреди в систематика елементите на изкуството и изкуствата, философията няма за задача да подменя другите рефлексии върху изкуството - тези на художествената критика, на история на изкуството и на теория на изкуството. Но тя може да се възползва от техните постижения, за да прецизира своите понятия. Ако се занимава само с абстрактни понятия, философията ще остане суха и скучна. Ако повтаря казаното от другите теории, тя ще е излишна, философия на изкството трябва да използва най-висши абстракции като битие, свят, истина, същност и други от този ранг, но трябва и да черпи от богатството на конкретните изкуствоведски анализи, а също от автентичната история на изкуството.