Социална политика в законодателството на Демократична България (1880 - 1912 г.)

Изградено въз основа на широка документална база - Стенографските дневници на Народното събрание, Държавен вестник и друг периодичен печат, непубликуван и публикуван архивен материал, спомени и мемоари, монографични български и чужди трудове, докосващи се до разработваната проблематика и други, монографията ни връща към епохата на политическото и националното утвърждаване на следосвобожденска България. Разкрива ни сложните социални въпроси, които имат да разрешават младите законодатели на новата българска държава.

Изследването е интердисциплинарно, тъй като социалната политика докосва много обществени сфери и групи, които са и обект на внимание на различни науки - право, социология, политология, история и др. Задълбочено и в детайли авторът разглежда и анализира приетите закони, които имат отношение към образованието, здравеопазването, благоустройството на селищата, безработицата, трудовите взаимоотношения, пенсионното осигуряване и пр. В центъра на неговото внимание обаче е социалната политика на правителствата, вградена в законодателството на Народните събрания в периода на демокрация.

С голяма значимост са направените в хода на изследването и в заключението изводи и оценки за различните сфери на обществено-икономическия живот на България, бързо адаптиращ се към модерното европейско общество. В труда се разкриват постиженията на българските държавници - архитекти на българското законодателство, които впечатляват със социалните си разпоредби и съвременния демократичен свят. Монографията ще представлява интерес за историци, юристи, социолози, икономисти, студенти и широк кръг читатели.