Избрани философски произведения

Под творческото перо на Херцен излизат редица забележителни философски произведения: «Дилетантизъм в науката» (1843), «Писма за изучаване на природата» (1845), в които той разкрива материалистически идеи, задълбочено критикува идеализма, догматизма, «пълзящия» емпиризъм и обосновава възгледа за диалектическото развитие на природата. На душната атмосфера на официалната мистико-идеалистическа философия Херцен смело противопоставя материалистическата философия и революционнодемокрангичната идеология. «Дилетантизъм в науката» е израз на неговото преклонение пред научните знания, отрицание на идеализма и схоластиката.

Две основни тенденции пронизват философските възгледи на Херцен. Първата е дълбокото проникване в смисъла и духа на диалектиката. Херцен направи грандиозен опит да свърже материалистическото светоразбиране с диалектическия характер на природните и обществените процеси.

Материалистическата интерпретация на Хегеловата диалектика го довежда до забележителния извод, че «диалектиката е алгебра на революцията». Тази формула на Херцен стана крайъгълен камък на теоретичмия фундамент на революционнодемократичната идеология.

Втората основна тенденция на Херценовата философска система е борбата за неразривното единство на философията и естествознанието. Херцен провъзгласи девиза: «Философията е невъзможна без естествознанието, както и естествознанието без философията».