Capriccio for Goya/ Капричио за Гоя

КАПРИЧИО ЗА ГОЯ

Няма го вече стария ужас -

зверски цялостен

и зверски безкраен,

без гримаси и без остроумия.

Ужасът си променя характера -

тупа ме свойски по рамото,

снизходително ме ухажва

и кокетничи с представата за себе си:

„Ние с тебе сме еднакво силни,

ти си само малко по-красив. . ."

И ми се усмихва.

Ах, особено усмивката го прави гаден,

извратен го прави

и налудничав.

И ме дави непозната гадост.

Сякаш ме целуват похотливо

бебета с мустаци и бради.

Capriccio for Goya

The old terror--

brutally whole,

brutally endless--

without posturing and wit,

is gone.

The terror is different now--

intimate, it pats me on the shoulder

condescending, it courts me

and flirts with its own image,

"We are equally strong, you and I,

you are smarter maybe . . . "

And it smiles at me.

Ah, it's the smile that makes it so revolting,

makes it perverted

and crazy.

I feel sick with a revulsion

as never before.

As if babies with beards and mustaches

were kissing me lasciviously.