Virginii

След публикуването на "Кадрил късно следобед" (1996) спрях да пиша поезия. Спешно се нуждаех от нов език. Десет години по-късно се появи романът „9 зайци" („QM", 2008), а после сборникът „Милостта на малките огледала" („Сиела" 2009).

През 2011 събрах поезията си във "Виргинии".

Те започват със стихове, писани днес, и вървят назад през 4 книги:

„Вътре в теб е винаги шест и половина сутринта" са текстове, писани в периода

2010-1996;

" Кадрил късно следобед"- 1996 (изд. „Люк"); кокошката с зашитото око"- 1992 („Свободно поетическо общество"); и стигат до първата книга - „Камъкът, който не слуша реката", готова още през 1984, отхвърляна от тогавашните издателства и излязла началото на 1989 благодарение на самиздатската библиотека ,Мост" на Едвин Сугарев. Четеш и се връщаш във времето. Обръщаш отзад и напредваш към бъдещето.

Това, до което съм стигнала след 33 години писане, е било вече присъщо на първите ми стихове, с които завършва тази книга.

Като живеенето: в началото си дете, после нещата се усложняват и накрая пак си дете.

Ще кажете: Защо тогава беше всичко това?

За да се разбере чудото на живота сигурно...

Виргиния Захариева