История на социалната педагогика

В историята на образованието и педагогическите теории се приема, че социализацията на човешкия индивид обективно е съвместна дейност на детето и възрастния (родител, учител, възпитател), при която се осъществява взаимна обмяна на енергия с цел усвояване на култура. Въпреки че културата вечно застрашава свободата, именно тя прави възможен живота в обществото, тъй като развива средства за общуване - обогатява с основни знания и ключови умения, формира независими критични личности, развива солидарността между хората и учи човека да се грижи за другите.