Сред злачни пасбища

Съкрушена от самоубийството на баща си, Торюн се връща в Несхов и поема неговата работа. Душата й се блъска между стесняващите се стени на вината, че неволно е причинила смъртта му, и се задушава под товара на наследеното. Обсебващата отговорност, зовът на кръвта и пробудилите се за нов живот корени на рода сякаш се усукват около нея. Братята на баща й кроят свои планове за бъдещето, но в основата на всичко е тя - нейното присъствие, оставането й край суровия фиорд...

Това е краят на тази съвременна скандинавска сага. Нишките в платното й са ярки - дори когато са без цвят. Те все бягат встрани, водени от различността си или прокудени заради нея, помежду им зеят сякаш непребродими празнини... Дали изобщо е възможно да се вплетат в здрава тъкан, която да издържи на напора на бъдещето?