Не зная как да нарека тази книга, роман ли, повест ли, есета ли — на никое от тези литературни видови не отговаря. Читателите също ще се чудят, но всъщност тя е моята „невзрачна" автобиография, в която има много тъжни и малко весели страници. Кога то я писах, не ползвах никаква библиография. Моята лична библиография е събрана в старинния кадифен албум със сребърните обковки. Какво ли няма там: възходи и падения, любов, измяна, сълзи и отчаяние, и копнеж по моята далечна прародина - Русия. Но моите предци, възседнали конете с възторжен вик и с малко дръпнати очи, пристигнали от прериите... Понякога като че съзирам този войнствен поглед да проблясва в очите и на двамата ми синове.

Беше ми предрекла преди години една жена, която ми гледа на ръка, че аз съм любимка на боговете. Срещнах тази жена 6 Трявна. Бях отишла в командировка. Когато тръгнах да си заверя командировъчното в общината, вървях бавно по чистия измит калдъръм. Пред един вратник на пейката седеше възрастна жена. Поздравих я по народному с добър ден, а тя, разбрала, че не съм тукашна, ме попита какво правя в тяхното старинно градче. Отговорих, че съм от София и тука съм по служба. Тя ме покани да седна до нея на пейката, да си почина, а аз приех, защото наистина бях се уморила да ходя по тревненските села, да записвам песни и случки от стари хора - нали работех в Института по народно творчество...

Жената хвана лявата ми ръка, поглади дланта и започна да гадае по линиите. Първо погледна линията на живота и каза, че дълго ще живея, но че много събития ще срещна до края на жизнения си път. И мигом след това погледна линиите на успехите и неуспехите и зоави тържествено, че аз съм любимка на боговете. Останах като гръмната. „Как любимка" - извиках, - досега те не ме обичаха. Много мои близки рано измряха, загубих рано единствената си сестра, имах ужасни неприятности в службата, два пъти ме уволняваха дисциплинарно, комунистите жестоко убиха брата на баща ми - способен морски офицер, а цялата фамилия на майка ми бе по лагерите в Белене, Ножарево, Куциян... Каквалюбимка?! Но жената уверено рече: на no-късни години ти ще се изявиш с два таланта - ще бъдеш художничка и писателка... Помислих си: „И без една любов!" Почакай, момиче - и любовта ще дойде!

Но ето че предсказанието се сбъдна. Завърших успешно живопис, а сега пиша и чувствам, че в мене бушува страстта да се изказвам в стихове и в проза. Поблагодарих на жената. Понечих да й дам някой лев за гледането, но тя блъсна ръката ми и рече, че не взима пари. Ако плати човек, предсказанието не се сбъдва.

Когато седнах във влака за София, спокойно се замислих 3а предсказанието. И повярвах. A3, като всички хора на изкуството, съм доста суеверна. А при това съм и Венерина зодия -Телец. Може би наистина богинята Венера бе видяла на дланта ми старата дряновка! Но голямата любов все още я чакам...

И ето, вдъхнових се и написах тази книга, а някои от рисунките направих аз. Но какво съм постигнала - сама не мога да преценя. Обикновено нямам критерии 3а себе си.

Оставям читателите да преценят!