Две слова за Таворската светлина/ De Domini luce sermones duo

Филотей Кокин е роден около 1300 г. в Солун. Той е една от съвсем малкото значими фигури сред византийския елит с незнатен произход. Към това се прибавя фактът, че майка му е с иудейски произход, което му е вменявано злостно в полемиката срещу него. Първом той учи при филолога Тома Магистър и е прислужвал в дома му. По-късно става монах на Синай, а след това на Атон, във Великата лавра. През 1340/41 г. е избран за игумен на манастира Филокалу в Солун. Между 1344 и 1347 г. е игумен на Великата лавра. През 1347 г. е поставен за митрополит на Ираклия в Тракия. През 1353 г. Йоан VI Кантакузин го издига за патриарх на Константинопол, но след поражението на Кантакузин през 1354 г. той е съответно детрониран, обвинен в държавна измяна и отлъчен. Филотей заминава първоначално за Атон, но през 1357 г. отново заема митрополитската катедра в Ираклия. През 1364 г. обаче, не без посредничеството на Димитър Кидон, е възстановен в патриаршеското му достойнство, при което е принуден да даде клетва, че ще избягва и предотвратява всякакви атаки срещу противниците на паламизма. Това не се сбъдва по никакъв начин. ...