Средновековни кръстове-енколпиони от България

През 1973 г. при разкопки на западната стена на каменната крепост на първата българска столица Плиска проф. д.и.н. Людмила Дончева-Петкова открива троен реликвиарен нагръден кръст - два златни и дървен, поставени един в друг. Златните кръстове са изпълнени със сцени от Христовите празници, предадени с миниатюрна резба и ниело в хронологичен ред. Работата й с този придобил вече световна известност паметник я насочва към изследване на различни нагръдни кръстове. Повече от 30 години тя издирва, събира, анализира кръстове-енколпиони, намерени в столиците Плиска, Преслав, Велико Търново, в редица градове, крепости, села, духовни центрове и некрополи. Техният брой е над 1350.

В книгата са засегнати въпроси за възникването на кръстовете, за тяхната символика и функции. Направена е прецизна класификация, като кръстовете са разделени по материал, форма, начин на изработване, иконография. Датирането на този богат материал е резултат на аналогии с многобройни паметници на изкуството, нумизматиката и сфрагистиката, но преди всичко се дължи на кръстове, открити в ясен археологически контекст. Разгледани са начините на направа - материали, технологии, ателиетата, иконографският репертоар, композициите и стиловите особености, орнаментите и надписите.

Изследването показва, че на фона на забележителните паметници на средновековната металопластика художествената стойност на повечето нагръдни кръстове не е голяма, но това не намалява научното им значение. Независимо от произхода - константинополските ателиета, източните провинции на Византия, византийските центрове в Северното Черноморие, средновековна Русия и със сигурност средновековна България, откриването на тези предмети в нашите земи ги свързва с българската средновековна култура, защото те са доказателство за връзки и влияния не само в областта на духовния, но и на политическия и културния живот.