Българската култура и политическият императив (1944-1989)

Представени са и моделите на поведение на българските творци като реакция на политическия натиск, оказван върху тях. Изворовата основа на монографията включва публикувани документи, дневници и мемоари на представители на политическата класа и на художествената интелигенция, но най-вече документи от Централния държавен архив и архива на Комисията за досиетата, въз основа на които се реконструира механизмът на формулиране и реализиране на целите на културната политика.

Настоящата монография се фокусира върху сферата на художествената култура (литература, изобразително изкуство, театър, кино, музика), оставяйки извън изследователския обсег както архитектурата, журналистиката, библиотеките, музеите, читалищата, художествената самодейност, културните връзки с чужбина и българската задгранична културна пропаганда, така и големите теми за образованието и науката. Всяка от тях заслужава изследователското внимание, но в настоящата монография ще бъдат споменавани спорадично, за да подсилят анализа на духовния климат.

Независимо от това тематично ограничение, проблематиката на изследването в монографията остава твърде обширна. Особено внимание е обърнато на експонирането на културната политика на фона на вътрешно- и външнополитическата ситуация, защото изследователската цел, изведена и в заглавието на книгата, е именно проследяването на политическия императив по отношение на културните процеси в страната в периода на държавния социализъм.