Земята и хората през XVII - първите десетилетия на XVIII век

Овладяване и организация на аграрното и социалното пространство в Централните и Южните Балкани под османска власт

В монографията се изследват три основни звена от цялостната конструкция на взаимовръзки и отношения между земята и хората, а именно райетският чифлик, селското и градското землище и пирамидата на имуществено разслоение сред селяните, анализирани в контекста на конкретната географска, икономическа, политическа среда и законова рамка. Логически свързани помежду си, те играят съществена роля за изграждане на структурите в проучваното аграрно и социално пространство и влияят върху динамиката на протичащите в тях процеси. В труда се проследяват моменти от делничното и празничното битие на селяните, елементи от техния реален и въображаем свят. Изследват се начините и степента на овладяване и организация на земите от селското и градското землище. Прави се реконструкция на производствения капацитет на базовото стопанство на селянина - райетския чифлик, и прилаганите аграрни стратегии в микроикономиката на различни типове села. Анализират се потенциалните възможности за производство на аграрен излишък от страна на селяни и граждани и каналите за неговата пазарна реализация. Обръща се особено внимание на факторите, които създават условия за обедняване или замогване на земеделците, на количествените измерения на бедността и относителната състоятелност на селата и техните жители. Авторът прави опит да състави портрет на отделни професионални и социални групи сред селските общности от гледна точка на тяхното отношение към земята, като се стреми да открие мотивите в икономическото и социалното поведение на бедните или състоятелните селяни, на служителите на култа, на занаятчиите, на ябанджиите, на новоприелите исляма бивши християни, на жените, на чифликчиите.