Петко Каравелов и демокрацията в България

На вниманието на читателите предлагам не цялостна биография за живота и делото на Петко Каравелов, нито дори историческо съчинение в собствен смисъл на думата, а политическо есе, което представя другата гледна точка, различна и дори алтернативна на онази, превърнала се в непререкаема догма през последните няколко десетилетия. Правя го, защото фактите са добре известни, но тяхната интерпретация, според мен поне, е напълно сгрешена. Правя го, защото споделям гледната точка, че миналото трябва да се види през призмата на настоящето и в светлината на неговите проблеми, т.е. нашата задача не се свежда до просто регистриране на фактите, а опира до тяхната коректна оценка. Правя го, защото се прекланям пред борбите и жертвите на поколенията българи от новата и най-новата ни история в името на демокрацията и поради вярата ми в нейното неизбежно тържество. Най-сетне, правя го, защото не може да оставим потомците на Бай Ганю за пореден път да вземат връх и да натрапват без никаквасъпротива на нашето общество своята версия за историята на България.

Време е историческият спомен за хората на крайностите, попаднали във властта и добели много нещастия на страната, да отстъпи на заден план, за да бъдат изведени напред в националната памет онези дейци, които са действителните строители на нова България като модерна либерална и демократична държаВа от европейски тип. Не някой друг, а именно Петко Каравелов трябва да получи своето заслужено признание и да заеме своето достойно място в „националния пантеон" като крупен държавник и изявен защитник на парламентарната демокрация.