Филигранолошки опис и албум грчких рукописа XV - XIX века

Пред нас е вторият том на филиграните от колекцията гръцки ръкописи в Центъра за славяно-византийски проучвания "Иван Дуйчев" към Софийския университет " Св. Климент Охридски". В този том са включени ръкописи от XV до XIX век. Четири от тях - Апостол-апракос, D. gr. 193 ; Миней за неподвижните празници, D. gr. 195 ; Сборник с богословско съдържание, D. gr. 73 и Сборник с богословско съдържание, D. gr. 77 съдържат по-ранни части от XIV в. Само за D. gr. 193 бе отбелязано в Чек-листа от 1994 г., че съдържа част от 1330 г. Останалите бяха идентифицирани от автора на този том, известният специалист по филигранология Радоман Станкович.

Започвам уводните бележки с този факт, защото искам да подчертая, че сбирката от гръцки ръкописи, съхранявана в ЦСВП "Иван Дуйчев", има своята специфика, която затруднява изключително хронологизирането на ръкописите, както и тяхната локализация, която. разбира се, не е цел на настоящето издание. Трудността се състои в това, че 451 ръкописа са били през вековете не еднократно преподвързвани, понякога и разделяни на две както е случаят с пергаментните ръкописи D. gr. 217 (Четвероевангелие от 1344) D. gr. 279 (Апостол-апракос) и окомплектовани текстово (виж например посочените вече D. gr. 73, 77, 135 193), което предполага изключително повишено внимание при тяхното проучване, тъй като понякога в рамките на един ръкопис отделните части са от три различни века (например D. gr. 73, D. gr. 193). Макар в по-голямата си част сбирката от Център "Иван Дуйчев" да произхожда от два големи манастира в Северна Гърция — Икосифиница близо до Драма и Йоан Предтеча близо до Серес, не всички ръкописи са били правени в тях, или пък не всичките, които носят белезите на по-късна интервенция насочват към тези манастири.

Именно затова съставянето на каталог на водните знаци на хартиените ръкописи от XIV и от XV до XIX век, извършено, смея да твърдя, от специалистите на най-добрата филиграноложка школа на Балканите - тази в Белград, бе от особена важност за нас по няколко причини. Тук ще посоча само две от тях, без да ги степенувам по важност. Едната е. че стъпвайки на прецизираните, и в сравнение с предишните изследвания, коригирани датировки, работата на палеографите, текстолозите и изкуствоведите е значително улеснена. Другата е, че използвайки богатия опит на Археографското отделение към Народната библиотека в Белград предимно за славянските ръкописи, още веднъж напомняме, че изследването на гръцките и славянски ръкописи би трябвало да се развива в контекста на тяхното взаимно съжителство, обвързаност и на базата на приемствеността между двете традицииИздаването на втория том с филиграните от гръцката колекция на Центъра за славяно-византийски проучвания "Иван Дуйчев" е поредното доказателство за силата на културните връзки между специалистите на Балканите, които успяваха, въпреки големите изпитания и войни, с които бе изпълнено последното десетилетие на ХХ-ия век, да се извисят над политическата конюнктура и не безкористни интереси. В този смисъл договорът, сключен между двете институтции - Центъра за славяно-византийски проучвания "Иван Дуйчев" към Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Археографската комисия към Народната библиотека в Белград от 1994 г, постигна своите ползотворни резултати, за които спомогнаха широтата на възгледите на бившия Директор на Народната библиотека в Белград д-р Миломир Петрович и на сегашния д-р Сретен Угричич, както и на ректорите на Софийския университет проф. Иван Лалов и проф. Боян Биолчев. Разбира се този труд не би достигнал до специалистите без Директора на Университетското издателство г-н Димитър Томов, на когото искрено благодарим за съдействието.