Още от създаването си интернет пространството изисква от своите потребители формиране на определени умения за работа с него и подчинява комуникацията на възможностите си да я пренася. Очаква се потребителя да се нагоди към изискванията на различните системи и сайтове, което той прави с желание, понеже въпреки всичко употребата им носи изключителни предимства. Но тенденцията ясно показва, че все повече информационните системи се нагаждат към начина на мислене и нуждите на своите потребители, отколкото обратното. Софтуерни продукти, предлагащи в основата си почти еднакви възможности, се конкурират именно на ниво интерфейс – чрез начина,

по който предлагат да бъдат използвани. Търси се този интерфейс, който за нови потребители е ясен и интуитивен, а за тези, които го познават – удобен и пестящ време при използването на системата. Все по-голяма част от програмния код се грижи за „обслужването” на потребителя.

Често се получава така, че дизайна на интерфейса е произведение на изкуството. Той е толкова силен, че отнема вниманието от действителните функции на системата, с което обезсмесля своето предназначение. В същото време е претоварен с програмиране и множество различни технологии. По-простата реализация е за предпочитане – това е основен принцип, който олекотява работата на интерфейса и намалява възможността за колизии между технологиите и проява на скрити бъгове. Едно примерно подреждане на основните технологии от проста към сложна е: HTML, CSS, JavaScript, HTML5 и Flash, като Flash остава последен основно поради факта, че се поддържа от приставка в браузъра и не е негова основна функционалност. За съжаление този подход е твърде елементарен, тъй като в контекста на определен потребителски интерфейс (а също и на информационната система като цяло) е възможно най-простото решение да се основава на по-сложна технология, разгледана сама за себе си.

Постигането на ползваемост в потребителските интерфейси изисква комплексен подход и разумен баланс между желанията и възможностите, компромиси с конкретни елементи в името на цялостното функциониране на системата.