Моето опяване

Нощ. Буря. Катастрофирала кола. В колата – сама жена. В главата на жената – целият живот, който е водила досега и който я е довел дотук. Мисли, чувства, събития, врязали се в колективната памет, дребни случки, врязали се в нейната памет, сивият, често жесток делник, попарените надежди, премълчани семейни тайни, провалени съдби се нижат в гаснещото й съзнание като на филм, в лабиринт от образи, асоциации, непрекъснато преплитане между минало и настояще.

Това е книга за смъртта, всички видове смърт, не само физическата – смърт на времето, смърт на идеите, смърт на мечтите. Но това е и книга за живота, който може да бъде друг. “Нищо не прави така неотложен живота, както близостта на смъртта”.

Необичаен, оригинален, завладяващ роман. Роман? Едно-единствено изречение, проточило се на безброй страници, без главна буква в началото, без точка дори в края, в което запетаята придобива изключително значение – истински стилистичен подвиг, въплътяващ потока на съзнанието и идеята за вечността.

Даринка Кирчева