Хрониките на Черния отряд, Книга 8 - Тя е тъмата

Вятърът стене и вие със злокобно дихание. Мълниите реват и трещят. Яростта е жива над равнината на блестящия камък. Дори сенките са уплашени.

В сърцето на равнината се извисява огромна сива крепост – тайнствена и по-древна от всеки записан спомен. Стара кула се е срутила напряко на цепнатината. От сърцето на укреплението се носи ужасно, дълбоко и бавно туптене – като на дремещо сърце на света, разцепващо древната тишина.

Смъртта е вечност. Вечността е камък. Камъкът е мълчание.

Камъкът не може да говори, но помни.

Така започва втората книга за равнината на блестящите камъни, достигнала до нас

благодарение на Мъргън – знаменосец и летописец на Черния отряд. „Тя е тъмата” е

разказ за пътешествието на Отряда към миналото си и Катовар. Наемниците се оказват

между армията на Дългата сянка, очакваща ги, за да ги разгроми, и неверни съюзници в тила, готвещи предателство. Кина – богинята-разрушителка, влияе на събитията и се опитва да се завърне. Ловеца на души си има собствени планове, а Знахаря вече не споделя своите с никого.